"Die Erinnerung ist Paradies aus dem der Mensch nicht fertrieben werden kann." - немска поговорка.
"Споменът е единственият рай, откъдето човеците не могат да бъдат изгонени!"

Те го почистват, подреждат, метат, бършат прах. После грижливо затварят вратите - да не би някой натрапник незабелязано да се промъкне и да развали цялото райско настроение. Рядко, забравят открехнат прозорец и тогава размахват кърпа, за да изпъдят зелените мухи от миналото.
А къде отиват лошите спомени, гузните спомени, мръсните спомени? В зимника на рая, обвити в паяжини и мрак, набутани в стари почупени сандъци, толкова неразличими, сякаш някои събития в живота ни не са се случили. Може да има скрит опис за тях, но влагата е размила буквите и той не се чете.
Зимникът е нашето спасение. Забравата се превръща във воля за живот.

* * *
Тази книга е смесица от видяно и преживяно, проумяно или неразбрано, чуто и прочетено. Размисли и спомени, които са наблъскани в един човешки мозък. Разказвачът не се притеснява да намесва собствената си личност или да отстъпва думата на документи, чужди впечатления, чужди твърдения. Той е убеден, че в човешкото съзнание отношението ни към живота и другите хора не е постоянно, то се променя и точно тази промяна заслужава внимание. Един свидетел - не е свидетел, двама свидетели вече си противоречат. Думите на младостта и разказите на старостта за едно и също изживяно събитие са различни.