„Зная, че се нагърбвам с непосилна задача. Моята черупка може въобще да не тръгне. тя може да потъне като камък на дъното още в самото начало, при първата вълна. Но нали надеждата ни крепи! Трябва да повярвам много силно в работата си. Тази вяра ще ме крепи да работя, да преодолявам всякакви съмнения, всяка греда и ребро да одялам спокойно, всеки гвоздей уверен да кова и да вдигна знаме на палубата. И мото! Много е хубаво, когато една работа си има мото! Тогава тя върви! Съвременният свят още няма свое мото. Той затова и не върви, а се бута. А и животът няма мото! (На животът всъщност мото не му трябва!)“

Йордан Радичков, „Ноев ковчег“

Всички специалисти, въпреки странната ѝ форма, наричат „Ноев ковчег“ роман. Според голяма част от изследователите на писателя това е един от най-силните литературни текстове в българската литература от края на 20 век.

Всяка отделна част от „Ноев ковчег“ е силно разтърсваща и заредена с дълбок емоционален заряд.