Докато четеш, заменяш саундтрака на вълните с думите по тези страници. Истории, приличащи на части от една голяма машина… за любов. Право в сърцето, като леден варненски вятър, който задейства механизмите за живот. И да, доживява ти се. – Теа Денолюбова

Много ми харесва как Мишо няма представа какво става. Но не спира да се опитва да разбере. Смешна книга, написана с вкус и мярка. Прочетете я, ако обичате. – Елена Телбис

Това е книга, забравена на последната седалка в трамвая. Посягаш към нея с усещането, че тя просто е на някой друг. Ако не ти отиват бяла яка и маншет обаче, тя ще ти отива. Тук никой не е сресан и в нищо не е оправдан. Тук младостта не е морална дилема и ти си разказан от чужди спомени и ситуации; проследяваш скимтежа на едно момчешко сърце и отплуваш от самосъжалението, изпълвайки се с прошка към глупака, който си. И докато голото момчешко сърце тупти в ръката ти, не може да не се попиташ: а аз какво направих с моето? – Димана Йорданова