Критици и преподаватели, всички онези, които анализират съдържанието на текстовете, използват понятия, заимствани от реториката, стилистиката, семиотиката, поетиката и т. н. Дали този сполучлив еклектизъм разкрива общи традиции, заемки и може би допълващи се перспективи между тези дисциплини? Трудно е да се определи обща гледна точка, която би могла да ги организира, защото те имат разнородни статути: филологията и лингвистиката искат да бъдат науки; реториката и херменевтиката са техники или, ако тази дума дразни - изкуства.
Дисциплините, за които става дума в тази книга, могат да се групират в две тетралогии. Първата - лингвистика, семиотика, филология, херменевтика - засяга всички текстове; втората - реторика, стилистика, тематика и поетика — в наши дни е свързана с литературните текстове. По силата на принципа за начална завършеност, предложен от Рикьор, авторът не се старае да ги йерархизира, нито да ги свързва изкуствено помежду им.
В изследването си професор Франсоа Растие ни показва какво представлява текстът и кои са неговите външни полюси; как филологията и херменевтиката се допълват; как лингвистиката и семиотиката си съперничат в анализа на текста. Изключително интересна е и интерпретацията му на поетиката като лингвистика на жанровете, както и своеобразният "пътеводител" из областите на цифровата филология.